26 may 2010, 13:19

През погледа на... 

  Poesía » Del paisaje
480 0 0

Летя спокойно над гората

усещам вятъра смутен

а красотата на Земята

е някъде далеч под мен

духът ми птица е крилата

все още не е съкрушен...

 

потъвам  в морските простори

свят воден грохотен и син

умело движа се – с водата споря

оглеждам се във друг делфин

 

попадам в Африканската савана

усещам силен страх край мен

аз царят съм - а те са стадо

денят е жълт разгорещен...

 

И пак съм в родната гора

уханна мека и желана

сега съм в ствола на ела

тук вечно искам да остана...

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??