19 ago 2015, 11:10

През прага 

  Poesía » De amor
604 0 3
За тези, които обичаме въпреки всичко, за тези, които обичаме поради всичко… и за тези, които ни разочароват, тръгват си от живота ни просто така или стоят до нас безцелно. За онези, които един ден ще отблъснем с безразличие и ще страдаме повече…
Отивам си,
дори без да усетиш,
отивам си тихо,
докато ти под прожекторите светиш.
Крачка правя напред,
през прага очукан и стар,
всичко ще бъде наред
като в разгорял се горски пожар.
Но уви не е от вчера,
в сърцето ти няма място за мен,
дори думи не мога да намеря, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??