Aug 19, 2015, 11:10 AM

През прага 

  Poetry » Love
653 0 3
За тези, които обичаме въпреки всичко, за тези, които обичаме поради всичко… и за тези, които ни разочароват, тръгват си от живота ни просто така или стоят до нас безцелно. За онези, които един ден ще отблъснем с безразличие и ще страдаме повече…
Отивам си,
дори без да усетиш,
отивам си тихо,
докато ти под прожекторите светиш.
Крачка правя напред,
през прага очукан и стар,
всичко ще бъде наред
като в разгорял се горски пожар.
Но уви не е от вчера,
в сърцето ти няма място за мен,
дори думи не мога да намеря, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??