През прага
За тези, които обичаме въпреки всичко, за тези, които обичаме поради всичко… и за тези, които ни разочароват, тръгват си от живота ни просто така или стоят до нас безцелно. За онези, които един ден ще отблъснем с безразличие и ще страдаме повече…
Отивам си,
дори без да усетиш,
отивам си тихо,
докато ти под прожекторите светиш.
Крачка правя напред,
през прага очукан и стар,
всичко ще бъде наред
като в разгорял се горски пожар.
Но уви не е от вчера,
в сърцето ти няма място за мен,
дори думи не мога да намеря,
ти си все така отегчен.
Но навън така ми мирише,
на свежи цветя и море,
като предбурно затишие,
на моите рамене.
Но тя ме очаква някъде там,
любов истинска, вярна,
като свиреп океан.
Преди бих искала да ме задържиш,
да тръгнеш след мен,
безсилно да изкрещиш!
Че съм светлината на твоя ден,
че без мен в този свят, не би могъл да издържиш.
Вече съм голямо момиче и знам,
че не би го направил,
нито дори за момент,
любовта какво е ти си забравил,
но няма проблем.
Тя вече я няма,
умря дори и във мен.
© Радост Димитрова All rights reserved.
