През прозореца на влака III

18 jun 2010, 9:58

Poesía » Otra

398 0 0

Скалите се препичат лениво.

Реката бавно тъжни тайни влачи.

Вилнее Юни. Мъдро и красиво

уморено лятото притваря клепачи.

Зеленина избухва вдъхновено,

а къщите удавени са в нея.

Шосето се извива притеснено

и с нивите не бърза да се слее.

Внезапни облаци - безплътни, леки

се гонят полудели из простора.

Чертаят те невидими пътеки.

По тях Небето ще достигнат хората.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.