18 jun 2010, 9:58

През прозореца на влака III

  Poesía » Otra
540 0 0

Скалите се препичат лениво.

Реката бавно тъжни тайни влачи.

Вилнее Юни. Мъдро и красиво

уморено лятото притваря клепачи.

 

Зеленина избухва вдъхновено,

а къщите удавени са в нея.

Шосето се извива притеснено

и с нивите не бърза да се слее.

 

Внезапни облаци - безплътни, леки

се гонят полудели из простора.

Чертаят те невидими пътеки.

По тях Небето ще достигнат хората.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...