През прозореца на влака III

Скалите се препичат лениво.

Реката бавно тъжни тайни влачи.

Вилнее Юни. Мъдро и красиво

уморено лятото притваря клепачи.

Зеленина избухва вдъхновено,

а къщите удавени са в нея.

Шосето се извива притеснено

и с нивите не бърза да се слее.

Внезапни облаци - безплътни, леки

се гонят полудели из простора.

Чертаят те невидими пътеки.

По тях Небето ще достигнат хората.