През прозореца на влака III
536
0
0
Скалите се препичат лениво.
Реката бавно тъжни тайни влачи.
Вилнее Юни. Мъдро и красиво
уморено лятото притваря клепачи.
Зеленина избухва вдъхновено,
а къщите удавени са в нея.
Шосето се извива притеснено
и с нивите не бърза да се слее.
Внезапни облаци - безплътни, леки
се гонят полудели из простора.
Чертаят те невидими пътеки.
По тях Небето ще достигнат хората.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
