Jun 18, 2010, 9:58 AM

През прозореца на влака III

  Poetry » Other
537 0 0

Скалите се препичат лениво.

Реката бавно тъжни тайни влачи.

Вилнее Юни. Мъдро и красиво

уморено лятото притваря клепачи.

 

Зеленина избухва вдъхновено,

а къщите удавени са в нея.

Шосето се извива притеснено

и с нивите не бърза да се слее.

 

Внезапни облаци - безплътни, леки

се гонят полудели из простора.

Чертаят те невидими пътеки.

По тях Небето ще достигнат хората.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...