11 oct 2011, 15:17

През прозореца на влака VI 

  Poesía » Otra
381 0 3


И отново с възторг... този път есенен... за любимото ми Искърско дефиле



Есенна тъга целуна

с бледи устни дефилето.

Зазвъня протяжна струна.

Ято жерави засвети

 

във простора чист, избистрен.

И се кротнаха скалите.

Жълти и червени листи

палнаха пожари скрити.

 

С  вик  реката като змия

свлече старата си кожа.

Вятърът наду фуния

с тъжен зов. И невъзможна

 

горест легна по земята.

Дефилето се замисли.

Все въздишайки по лятото,

скри се в есенните листи.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??