И отново с възторг... този път есенен... за любимото ми Искърско дефиле
Есенна тъга целуна
с бледи устни дефилето.
Зазвъня протяжна струна.
Ято жерави засвети
във простора чист, избистрен.
И се кротнаха скалите.
Жълти и червени листи
палнаха пожари скрити.
С вик реката като змия
свлече старата си кожа.
Вятърът наду фуния ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.