През прозореца на влака VI
И отново с възторг... този път есенен... за любимото ми Искърско дефиле
Есенна тъга целуна
с бледи устни дефилето.
Зазвъня протяжна струна.
Ято жерави засвети
във простора чист, избистрен.
И се кротнаха скалите.
Жълти и червени листи
палнаха пожари скрити.
С вик реката като змия
свлече старата си кожа.
Вятърът наду фуния
с тъжен зов. И невъзможна
горест легна по земята.
Дефилето се замисли.
Все въздишайки по лятото,
скри се в есенните листи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
