През прeспите навeти
От януарски студ посърнал,
с надежда топла се загърнал,
аз крача с крачките последни
към върховете ненагледни.
И газя преспите навети,
жадувам за нивя посèти...
Във мене летните пътеки
ми обещават дните леки.
И някъде далеч нататък –
от моя си живот остатък,
във пътища със сняг постлани
към теб протягам топли длани.
С любов през идните години
да ги стопя и тез лавини,
че във ръцете да се взема
преди да легна в чернозема.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
