През прeспите навeти
От януарски студ посърнал,
с надежда топла се загърнал,
аз крача с крачките последни
към върховете ненагледни.
И газя преспите навети,
жадувам за нивя посèти...
Във мене летните пътеки
ми обещават дните леки.
И някъде далеч нататък –
от моя си живот остатък,
във пътища със сняг постлани
към теб протягам топли длани.
С любов през идните години
да ги стопя и тез лавини,
че във ръцете да се взема
преди да легна в чернозема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
