22 may 2010, 23:11

През пустинята

  Poesía » Otra
974 0 1

Пътища пребродени

и преброждани ще бъдат.

Птицата води ни -

насочва я кралицата Съдба.

 

И в пустинята на пясъка ще стъпим,

а край речица с вода ще се напоим,

ще чуем в гората на феите песни,

вървим ли към върховете чудесни.

 

А там - орли прелитат величествено,

зорко бдят над святата земя.

Там  всичко е от Бога сътворено,

Слънцето, цветята и пъстрите поля.

 

Такъв е кръговратът на живота:

тръгва, движи се и стига до преврата,

отново кръгът се завърта,

но вече с истина една позната.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всеки минава по този път,по който си е избрал , защото имаме свободна воля.Но всички пътища водят до една врата ,а не е ли това обединяващата ни съдба? Ние сме като малко куче , пуснато на воля- то обикаля , тича , опознава нови територии , но винаги се връща при стопанина , защото разбира , че Един е този, който ще го приюти и нахрани , ще му даде всичко , от което има нужда . От дългата обиколка то разбира ,че стопанинът , като един създател,ще му направи къща, ще му надроби попара и като награда ще го погали - точно както блудния син.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...