25 mar 2007, 21:06

През сълзи се...усмихни!

  Poesía
1.1K 0 1
Когато... много те боли...
Светлинка като не виждаш ти дори!
Когато облак засенява
и мрак в душата пропълзява...
Когато сили нямаш ти
и връхлетят те урагани и беди!
Когато паднеш от стрели,
от "приятели добри"... дошли!
Когато болест сполети...
Когато отчаян си, обезсърчен,
тъжен, сам, сломен,
от думи зли ранен...
Когато някой ти изневери
и сърцето ти кърви... кърви...
Когато... много, много те боли...
Не се отчайвай, силен си, помни!
На Живота през сълзи се усмихни
и знай, че в този свят голям,
Някой те обича, нейде... там!
Имай вяра, запомни!
През всички трудни, тежки дни
вярата ще те спаси!
Вярата в Доброто, в Любовта,
вярата в Твореца на света! 
Когато имаш вяра ти,
когато тези три сестри
до теб са винаги, до гроб
ти няма никога да бъдеш сноб!
Шамар ударят ли ти -
подай и другата страна.
Не се страхувай от това,
че битият си ти.
Знам!
Боли!
В бияча злото ще се върне,
ще го срази, ще го погълне.
И ако не веднага,
по късно няма да посяга.
Горчиво той ще съжалява
и Господ няма да прощава.
Доброто щом в душата ти умира,
възмездието теб намира!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ло Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...