Mar 25, 2007, 9:06 PM

През сълзи се...усмихни!

  Poetry
1.1K 0 1
Когато... много те боли...
Светлинка като не виждаш ти дори!
Когато облак засенява
и мрак в душата пропълзява...
Когато сили нямаш ти
и връхлетят те урагани и беди!
Когато паднеш от стрели,
от "приятели добри"... дошли!
Когато болест сполети...
Когато отчаян си, обезсърчен,
тъжен, сам, сломен,
от думи зли ранен...
Когато някой ти изневери
и сърцето ти кърви... кърви...
Когато... много, много те боли...
Не се отчайвай, силен си, помни!
На Живота през сълзи се усмихни
и знай, че в този свят голям,
Някой те обича, нейде... там!
Имай вяра, запомни!
През всички трудни, тежки дни
вярата ще те спаси!
Вярата в Доброто, в Любовта,
вярата в Твореца на света! 
Когато имаш вяра ти,
когато тези три сестри
до теб са винаги, до гроб
ти няма никога да бъдеш сноб!
Шамар ударят ли ти -
подай и другата страна.
Не се страхувай от това,
че битият си ти.
Знам!
Боли!
В бияча злото ще се върне,
ще го срази, ще го погълне.
И ако не веднага,
по късно няма да посяга.
Горчиво той ще съжалява
и Господ няма да прощава.
Доброто щом в душата ти умира,
възмездието теб намира!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ло All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...