10 may 2025, 16:09

През Университетския прозорец (Свечеряване) 

  Poesía
124 0 3
Тъга с цвета на тоя късен залез-
сбогуване с най-Скъпото в Света,
което имаш.
Ти нямаш!
На тая пренаселена Планета,
Човекът си остава (странно!) Сам
в сърцевината на Сърцето.
Недей във Нищо ти се врича,
че твоята Съдба корава,
съдба е на Безкрила птица.
Животът вечно продължава,
а в него си една частица. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??