През Университетския прозорец (Свечеряване)

Comments

• 

  AnabeII (Анахид Демирова)

  Може и грешно да съм разбрала, няма нищо лошо в това. Но призивите да остане човек сам, да се нарича ,,нищо,, в това което някой вярва, да не скърби и тн и тн. не съвпаднаха с моят мироглед. Няма съвършени и безгрешни хора. Всеки е вярвал в някви хвърчила и си е изранил ходилата, докато ги дърпа, за да полетят. Няма нищо лошо или грешно да си пострада, да си поплаче-тия сълзи са пречистващи, след които си друг човек. И друго-всяко живо същество на земята е родено и иска да съществува по двойки. Да вярва в някого, да е споделен, да има кой да го чака вечер, след всички лицемерности, след всички ,,трябва,, след всички несебе си. Сам е Бог, който е хармония и обича всички ни. Ние сме по една частичка от него и за да обичаме всички, първо трябва да обикнем себе си, а после да споделим тази любов с някой друг, защото силата и вече толкова се е умножила, че ако няма знак за делене, се превръща в безкрайност, каквато е Бог. Но... никой човек не е по-голям от Бога. Така и трябва да бъде.

  2025-05-12T13:45:00+03:00
• 

  Вълшук (Вълчо Шукерски)

  Този коментар илюстрира идеята за неразбирането и самотата още веднъж. Благодаря Ви! 🙂

  2025-05-12T13:14:40+03:00
• 

  AnabeII (Анахид Демирова)

  Имам. За всеки най-скъпите неща и хора са различно нещо. И това, че някой не е взаимен с нашите разбирания, мироглед или чувства, не го прави безкрил. Безкрил е по-скоро този, който не може да осъзнае краят на нещо и да го пусне. Нали любовта е свобода.. И по естествен начин се случва, ако се случи. Не.. като я принуждаваш или държиш в клетка. Повече оптимизъм Ви желая и... Светло да Ви е!

  2025-05-10T17:47:22+03:00