17 oct 2018, 2:52

...при други луди, ще се чувства жива...

  Poesía » Otra
784 13 27

Забравили летенето, пристъпваме,
усмивката – прилича на гримаса.
И сякаш  със годините претръпваме.
Това ли са мечтите ни? Това са.

 

И с много ситен шрифт и все под линия,
притихналата болка се изписва.
И плаха нота, в прашно петолиние,
като въпрос над дните ни увисва.

 

Кога и как отрязаха крилете ни?
Нормални сме, а хич не ни отива...
Една любов изкупва греховете ни,
при други луди, ще се чувства жива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....