17 oct 2018, 2:52

...при други луди, ще се чувства жива...

  Poesía » Otra
785 13 27

Забравили летенето, пристъпваме,
усмивката – прилича на гримаса.
И сякаш  със годините претръпваме.
Това ли са мечтите ни? Това са.

 

И с много ситен шрифт и все под линия,
притихналата болка се изписва.
И плаха нота, в прашно петолиние,
като въпрос над дните ни увисва.

 

Кога и как отрязаха крилете ни?
Нормални сме, а хич не ни отива...
Една любов изкупва греховете ни,
при други луди, ще се чувства жива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...