...при други луди, ще се чувства жива...
Забравили летенето, пристъпваме,
усмивката – прилича на гримаса.
И сякаш със годините претръпваме.
Това ли са мечтите ни? Това са.
И с много ситен шрифт и все под линия,
притихналата болка се изписва.
И плаха нота, в прашно петолиние,
като въпрос над дните ни увисва.
Кога и как отрязаха крилете ни?
Нормални сме, а хич не ни отива...
Една любов изкупва греховете ни,
при други луди, ще се чувства жива...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
