28 feb 2007, 0:08

ПРИ МЕН

  Poesía
707 0 4
  ПРИ МЕН
 
       По Uriah Heap

На А.

При мен дойде в
една самотна сутрин,
в късното съботно утро...
Косите и дълги и черни,
от морската пяна родени,
се сливаха с танца на вятъра
в средата на зимата...

Гласът й, по-топъл
от нежния дъх на земята,
в прегръдка ефирна
притихна унесен.
Къдрица немирна опари челото,
а после в мечтите понесена
с нежност, която отпуска сърцето,
разстели за обич небето.

Килим от цветя нарисува,
преметна го в горска дъбрава.
И звуците там я милуват,
потъва в безкрайна наслада.

При мен дойде в
една самотна сутрин,
в късното съботно утро...
Очите и бистри, зелени,
най-пъстрите в този живот,
сипнаха жар и възкръсна във мене
тази дочакана луда любов...

Ръцете и, с обич
и вяра искряща препълнени,
своята светла, безкрайна
нега ми даряваха.
Потръпваха ласкави, в тъмното,
а после не спряха с омайна
надежда почти до съмнало -
моите, топлите, покоряваха.

Усмивката й, разкошната, бисерна,
сля се с устни горещи, копнеещи.
Прекрасна любима, ти слиса ме.
В късното съботно утро – на свещи!

При мен дойде..
Добре си дошла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...