28 feb 2007, 0:08

ПРИ МЕН

  Poesía
706 0 4
  ПРИ МЕН
 
       По Uriah Heap

На А.

При мен дойде в
една самотна сутрин,
в късното съботно утро...
Косите и дълги и черни,
от морската пяна родени,
се сливаха с танца на вятъра
в средата на зимата...

Гласът й, по-топъл
от нежния дъх на земята,
в прегръдка ефирна
притихна унесен.
Къдрица немирна опари челото,
а после в мечтите понесена
с нежност, която отпуска сърцето,
разстели за обич небето.

Килим от цветя нарисува,
преметна го в горска дъбрава.
И звуците там я милуват,
потъва в безкрайна наслада.

При мен дойде в
една самотна сутрин,
в късното съботно утро...
Очите и бистри, зелени,
най-пъстрите в този живот,
сипнаха жар и възкръсна във мене
тази дочакана луда любов...

Ръцете и, с обич
и вяра искряща препълнени,
своята светла, безкрайна
нега ми даряваха.
Потръпваха ласкави, в тъмното,
а после не спряха с омайна
надежда почти до съмнало -
моите, топлите, покоряваха.

Усмивката й, разкошната, бисерна,
сля се с устни горещи, копнеещи.
Прекрасна любима, ти слиса ме.
В късното съботно утро – на свещи!

При мен дойде..
Добре си дошла...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...