Меричка (Мери Попинз)
718 2544
28 февр. 2007 г., 00:08

ПРИ МЕН 

  Поэзия
548 0 4
  ПРИ МЕН
 
       По Uriah Heap

На А.

При мен дойде в
една самотна сутрин,
в късното съботно утро...
Косите и дълги и черни,
от морската пяна родени,
се сливаха с танца на вятъра
в средата на зимата...

Гласът й, по-топъл
от нежния дъх на земята,
в прегръдка ефирна
притихна унесен.
Къдрица немирна опари челото,
а после в мечтите понесена
с нежност, която отпуска сърцето,
разстели за обич небето.

Килим от цветя нарисува,
преметна го в горска дъбрава.
И звуците там я милуват,
потъва в безкрайна наслада.

При мен дойде в
една самотна сутрин,
в късното съботно утро...
Очите и бистри, зелени,
най-пъстрите в този живот,
сипнаха жар и възкръсна във мене
тази дочакана луда любов...

Ръцете и, с обич
и вяра искряща препълнени,
своята светла, безкрайна
нега ми даряваха.
Потръпваха ласкави, в тъмното,
а после не спряха с омайна
надежда почти до съмнало -
моите, топлите, покоряваха.

Усмивката й, разкошната, бисерна,
сля се с устни горещи, копнеещи.
Прекрасна любима, ти слиса ме.
В късното съботно утро – на свещи!

При мен дойде..
Добре си дошла...

© Мери Попинз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??