7 may 2019, 17:27

При мен

1.2K 6 4

Събуден в моя сън, къде ще се окажеш?

Отдавна пазя тайни прозорчета към злото.
Когато хоризонтът се дави в отчаяние,
къде ще спуснеш, мили, окаяната котва?

 

Сезоните бездушно телата си разменят,
прозореца различни букети украсяват.
Така ще кажеш, виждаш, че минало е време.
А аз разбрах, щом нищо у мене не остана.

 

Къде ще се разходиш в земите ми безплодни,
ще можеш ли да дишаш сред гъстите кошмари?
Дали ще пиеш жадно от извори отровни,
от всяка хубост тука остават злостни рани.

 

Добре дошъл си, мили, в страната на химери,
добре дошъл сред ада в едно сърце сломено.
Ще можеш ли обаче отново да намериш
вратичката навън, веднъж попаднал в мене?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря от (сломено) сърце.
  • Поздравявам те! Много въздействащо, с оригинални вплетени метафорични форми! Чудесно се е получило! Прекрасен финал!
  • По нишката на Ариадна,
    ще се спасите двамата
    от спомена за ада
    в любовната си драма!
  • Виждам някои ,,ръбчета" за заглаждане. Като липсващата анакруза преди цезурата в първия стих, съмнителното качество на някои рими. Но въздействието е неверятно!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...