21 mar 2010, 18:49

Прибежище

  Poesía
1.6K 0 3

Аз търся в твойте очи спасение

от моя страх, разяждащо съмнение!

Бъди ми ти прибежище в беда

и дом на моето успокоение!

 

Прикрий ме със ръката блага твоя

от острите стрели и устрема на боя,

що всеки мрачен ден

връхлита непрестанно върху мен!

 

И виж ти трудовете мои малки.

Старанията ежедневни жалки,

с които аз живота си градя.

Тях - моля ти се, Боже - освети,

не позволявай пак да рухнат моите мечти!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Личков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....