21.03.2010 г., 18:49

Прибежище

1.6K 0 3

Аз търся в твойте очи спасение

от моя страх, разяждащо съмнение!

Бъди ми ти прибежище в беда

и дом на моето успокоение!

 

Прикрий ме със ръката блага твоя

от острите стрели и устрема на боя,

що всеки мрачен ден

връхлита непрестанно върху мен!

 

И виж ти трудовете мои малки.

Старанията ежедневни жалки,

с които аз живота си градя.

Тях - моля ти се, Боже - освети,

не позволявай пак да рухнат моите мечти!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милен Личков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...