Аз търся в твойте очи спасение
от моя страх, разяждащо съмнение!
Бъди ми ти прибежище в беда
и дом на моето успокоение!
Прикрий ме със ръката блага твоя
от острите стрели и устрема на боя,
що всеки мрачен ден
връхлита непрестанно върху мен!
И виж ти трудовете мои малки.
Старанията ежедневни жалки,
с които аз живота си градя.
Тях - моля ти се, Боже - освети,
не позволявай пак да рухнат моите мечти!
© Милен Личков All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
