Прибоят
Прибоят е един такъв хлапак -
безкрайно дързък, малко неприличен,
че още му се чудя всъщност как
избра скалата точно да обича.
В краката ѝ умилква се така,
че май на коте повече прилича.
Да можеше, би пипнал със ръка
издатините ѝ (Не, нищо лично...)
Обсажда той любимата през ден,
но тя е камък - никаква не хае.
Прибоят е фатално запленен,
дори и нощем в скута ѝ играе.
Но само облаците - в профил и анфас
разбират любовта им - тя е свята -
и аз се питам, колко ли от нас
приличат на прибоя и скалата.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубаво! Много!
-
Нина, влюбвам се в поезията ти, голяма наслада са ми твоите стихове!
-
"безкрайно дързък, малко неприличен,
че още му се чудя всъщност как
избра скалата точно да обича."
Много се чудим на изборите на дръзките...и по нещо на тях искаме да приличаме! Красиво и смело стихотворение! -
Лика - прилика са си. Много ми хареса! Браво! -
Поздрав за хубаво поднесеният стих и въпросите, които си задава човек, след като е прочел!
-
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
