16.08.2018 г., 8:57

Прибоят

632 4 6

 

Прибоят е един такъв хлапак -
безкрайно дързък, малко неприличен, 
че още му се чудя всъщност как
избра скалата точно да обича.

 

В краката ѝ умилква се така, 
че май на коте повече прилича. 
Да можеше, би пипнал със ръка
издатините ѝ (Не, нищо лично...)

 

Обсажда той любимата през ден,
но тя е камък - никаква не хае.
Прибоят е фатално запленен,
дори и нощем в скута ѝ играе.

 

Но само облаците - в профил и анфас
разбират любовта им - тя е свята -
и аз се питам, колко ли от нас 
приличат на прибоя и скалата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво! Много!
  • Нина, влюбвам се в поезията ти, голяма наслада са ми твоите стихове!
  • "безкрайно дързък, малко неприличен,
    че още му се чудя всъщност как
    избра скалата точно да обича."

    Много се чудим на изборите на дръзките...и по нещо на тях искаме да приличаме! Красиво и смело стихотворение!
  • Лика - прилика са си. Много ми хареса! Браво!
  • Поздрав за хубаво поднесеният стих и въпросите, които си задава човек, след като е прочел!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...