Mariamrad (Мария Радкова) Mariamrad (Мария Радкова)
3 33
15 feb 2008, 22:10

Причина

1.2K 0 17
Аз имам своята Причина
за всяка моя добрина
и всяка глупост безпричинна -
тя смисъл има, не вина.

А Истината е неизразима!
Защо да я обличам със слова?
Животът ми – безкраен низ причини -
във мен блести с незрима светлина.

Какво да обяснявам още има?
Пак логика да търся ли... Каква?
Не търся даже своята Причина
и няма как да я изобразя.

Тя може би в делата ми прозира -
безмълвна бди и носи Радостта…
Щом така e – значи я намирам
без дори да зная за това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Радкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • geowid (Георги Видинов)
    geowid (Георги Видинов)
    Да,Мария...свобода...
  • Mariamrad (Мария Радкова)
    Mariamrad (Мария Радкова)
    Няма "субект" и "обект" - колко хубаво, нали?
  • geowid (Георги Видинов)
    geowid (Георги Видинов)
    да,в Радостта,няма и кой да знае за нея...
  • Mariamrad (Мария Радкова)
    Mariamrad (Мария Радкова)
    Сигурно не вярвам напълно, че всичко Е в мен и затова се изкушавам да го търся "отвън". Всъщност търся ли... - във финала на стиха съм се опитала да предам това състояние: да откриваш, без да знаеш! Безмълвното осъзнаване, отвид мисли и дела. Когато спра да пиша, значи съм постигнала Себеосъществяване. Е, все още пиша... Радвам се на провокиращи коментари. Поздрави
  • Mariamrad (Мария Радкова)
    Mariamrad (Мария Радкова)
    Каква по-голяма радост от това: да знаеш, че докосваш сродна душа. Мила Феичке, и ти си Вълшебница!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0