15.02.2008 г., 22:10

Причина

1.2K 0 17
Аз имам своята Причина
за всяка моя добрина
и всяка глупост безпричинна -
тя смисъл има, не вина.

А Истината е неизразима!
Защо да я обличам със слова?
Животът ми – безкраен низ причини -
във мен блести с незрима светлина.

Какво да обяснявам още има?
Пак логика да търся ли... Каква?
Не търся даже своята Причина
и няма как да я изобразя.

Тя може би в делата ми прозира -
безмълвна бди и носи Радостта…
Щом така e – значи я намирам
без дори да зная за това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Радкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да,Мария...свобода...
  • Няма "субект" и "обект" - колко хубаво, нали?
  • да,в Радостта,няма и кой да знае за нея...
  • Сигурно не вярвам напълно, че всичко Е в мен и затова се изкушавам да го търся "отвън". Всъщност търся ли... - във финала на стиха съм се опитала да предам това състояние: да откриваш, без да знаеш! Безмълвното осъзнаване, отвид мисли и дела. Когато спра да пиша, значи съм постигнала Себеосъществяване. Е, все още пиша... Радвам се на провокиращи коментари. Поздрави
  • Каква по-голяма радост от това: да знаеш, че докосваш сродна душа. Мила Феичке, и ти си Вълшебница!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...