1 ago 2008, 19:14

Причината - Кампироса или Кианти Мелини

  Poesía » Otra
1.7K 0 29

               На Ани и Креми, които ме чакат на пристанището!

 

 

Чао!

Девет бала вече ни делят.

Девет стъпки

по горещия пясък...

морето отми.

И Амалфи... Амалфи

...остана много  далеч.

Запомни ме! Красива.

И лунна.

С много страст.

Страст,

която

за

една нощ не стига...

Не стига! Нали?

Но пък,

беше толкова дива-

След няколко чаши

по устните.

Дижестив?

"Кампироса"

Или

"Кианти Мелини"

След тях...

Не би ме забравил.

Никога!

Знам.

Не ме припознавай!

Когато си тръгна.

Аз умея... И

да целувам по памет.

Да помня.

Да те дописвам

със следи от червило.

А послеписа?

Път за следване -

нежен прах върху

кадифената кожа...

Не беше сън!

Толкова много любов

в съня не се промъква

тайно.

Не се сънува.

Силна тръпка беше

нощта ми.

После още, още, още...

Жарава.

На разсъмване

преди небето да се

разкъса

за яркото слънце,

аз -

Аморе - си тръгнах.

Взех и нощта.

Беше моя.

Но оставих  на сърцето си

пулса,

на вените лудата кръв -

в

ярко червена

поляна от макове.

Ей тук... Където е Равело.

Неапол.

Две сълзи се целуват.

Ражда се музика -

таен звук...

че някой непременно

след такава нощ

се завръща.

Кога?

Кой, пръв ще го стори?

Ти или аз?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веска Алексиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Запомни ме! Красива.
    И лунна.
    С много страст.
    Страст,
    която
    за
    една нощ не стига..."
    Страст си ,ти,за един живот и повече!!!
    Великолепен стих както винаги!

  • Ходих където ходих и пак се върнах. Страхотно е.
    Чист душевен оргазъм....
    Комплименти нови!
  • Аз си помълчах няколко пъти прехласнато... Толкова много обич има в този стих, че ми премаля!!!
  • Веси...писала си тази красота с душата си...
    стана ми и тъжно и хубаво...все някой някъде се завръща...
    толкова...толкова хубаво...прегръщам те с обич...с много обич.
  • И кой пръв го стори--- пусто любопитство.. Всъщност поредния разкошен стих

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...