Причината - Кампироса или Кианти Мелини
На Ани и Креми, които ме чакат на пристанището!
Чао!
Девет бала вече ни делят.
Девет стъпки
по горещия пясък...
морето отми.
И Амалфи... Амалфи
...остана много далеч.
Запомни ме! Красива.
И лунна.
С много страст.
Страст,
която
за
една нощ не стига...
Не стига! Нали?
Но пък,
беше толкова дива-
След няколко чаши
по устните.
Дижестив?
"Кампироса"
Или
"Кианти Мелини"
След тях...
Не би ме забравил.
Никога!
Знам.
Не ме припознавай!
Когато си тръгна.
Аз умея... И
да целувам по памет.
Да помня.
Да те дописвам
със следи от червило.
А послеписа?
Път за следване -
нежен прах върху
кадифената кожа...
Не беше сън!
Толкова много любов
в съня не се промъква
тайно.
Не се сънува.
Силна тръпка беше
нощта ми.
После още, още, още...
Жарава.
На разсъмване
преди небето да се
разкъса
за яркото слънце,
аз -
Аморе - си тръгнах.
Взех и нощта.
Беше моя.
Но оставих на сърцето си
пулса,
на вените лудата кръв -
в
ярко червена
поляна от макове.
Ей тук... Където е Равело.
Неапол.
Две сълзи се целуват.
Ражда се музика -
таен звук...
че някой непременно
след такава нощ
се завръща.
Кога?
Кой, пръв ще го стори?
Ти или аз?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
