Причината - Кампироса или Кианти Мелини
На Ани и Креми, които ме чакат на пристанището!
Чао!
Девет бала вече ни делят.
Девет стъпки
по горещия пясък...
морето отми.
И Амалфи... Амалфи
...остана много далеч.
Запомни ме! Красива.
И лунна.
С много страст.
Страст,
която
за
една нощ не стига...
Не стига! Нали?
Но пък,
беше толкова дива-
След няколко чаши
по устните.
Дижестив?
"Кампироса"
Или
"Кианти Мелини"
След тях...
Не би ме забравил.
Никога!
Знам.
Не ме припознавай!
Когато си тръгна.
Аз умея... И
да целувам по памет.
Да помня.
Да те дописвам
със следи от червило.
А послеписа?
Път за следване -
нежен прах върху
кадифената кожа...
Не беше сън!
Толкова много любов
в съня не се промъква
тайно.
Не се сънува.
Силна тръпка беше
нощта ми.
После още, още, още...
Жарава.
На разсъмване
преди небето да се
разкъса
за яркото слънце,
аз -
Аморе - си тръгнах.
Взех и нощта.
Беше моя.
Но оставих на сърцето си
пулса,
на вените лудата кръв -
в
ярко червена
поляна от макове.
Ей тук... Където е Равело.
Неапол.
Две сълзи се целуват.
Ражда се музика -
таен звук...
че някой непременно
след такава нощ
се завръща.
Кога?
Кой, пръв ще го стори?
Ти или аз?
© Веска Алексиева All rights reserved.
