4 jun 2012, 9:41

Причинно-следствена връзка

  Poesía » Otra
870 0 6

Щом изваля и последната нежност, миг преди съмване,

щом уморени косите ми със дъха ти спрат да флиртуват,

щом и луната ревнува, щом дъгата среднощно се сбъдне,

значи си тук. Значи живея. Значи за кратко наяве сънувам.

 

Щом тъгата ми пие мартини на плажа и за вечер изчезне,

щом бентове срутва кръвта ми, а вятър отвее моите мисли,

щом неусетно се губя в ръцете ти – най-топлите бездни,

значи си тук. И си близо. Толкова близо, че вече ми липсваш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...