4.06.2012 г., 9:41 ч.

Причинно-следствена връзка 

  Поезия » Друга
725 0 6

Щом изваля и последната нежност, миг преди съмване,

щом уморени косите ми със дъха ти спрат да флиртуват,

щом и луната ревнува, щом дъгата среднощно се сбъдне,

значи си тук. Значи живея. Значи за кратко наяве сънувам.

 

Щом тъгата ми пие мартини на плажа и за вечер изчезне,

щом бентове срутва кръвта ми, а вятър отвее моите мисли,

щом неусетно се губя в ръцете ти – най-топлите бездни,

значи си тук. И си близо. Толкова близо, че вече ми липсваш.

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??