4.06.2012 г., 9:41

Причинно-следствена връзка

867 0 6

Щом изваля и последната нежност, миг преди съмване,

щом уморени косите ми със дъха ти спрат да флиртуват,

щом и луната ревнува, щом дъгата среднощно се сбъдне,

значи си тук. Значи живея. Значи за кратко наяве сънувам.

 

Щом тъгата ми пие мартини на плажа и за вечер изчезне,

щом бентове срутва кръвта ми, а вятър отвее моите мисли,

щом неусетно се губя в ръцете ти – най-топлите бездни,

значи си тук. И си близо. Толкова близо, че вече ми липсваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...