4 июн. 2012 г., 09:41

Причинно-следствена връзка

869 0 6

Щом изваля и последната нежност, миг преди съмване,

щом уморени косите ми със дъха ти спрат да флиртуват,

щом и луната ревнува, щом дъгата среднощно се сбъдне,

значи си тук. Значи живея. Значи за кратко наяве сънувам.

 

Щом тъгата ми пие мартини на плажа и за вечер изчезне,

щом бентове срутва кръвта ми, а вятър отвее моите мисли,

щом неусетно се губя в ръцете ти – най-топлите бездни,

значи си тук. И си близо. Толкова близо, че вече ми липсваш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...