Приеми ме като вричане
Бях готова да се закълна,
че чувствата към тебе са измислени,
но дълбоко в моята душа бълбука извор
от страсти, с времето пречистени.
Днес мислите тежат ми като камъни
и прокопават те в душата ми река,
а реката търси си море за вливане
и устие измисля си от най-нежните слова.
Покажи ми пътя си море-мечта,
не смей да ме обричаш на забрава,
приеми във себе си душата ми река
и любов завинаги ще ти оставя.
Не се страхувай ти от моята вода,
любовта ми не търпи отричане,
ще се влея в теб, като яростна вълна,
приеми ме, приеми ме, като вричане.
*** *** ***
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дора Трифонова Todos los derechos reservados
