Сигурно прашец от среброкоси феи
е превърнал в приказка този късен час.
Във утробите на нежните алеи
вятърът танцува, полудял от страст.
Храсти и треви се любят в тъмнината.
Шепот сред целувки. Нощна тишина.
И с усмивка бяла качва се луната
на трона си на Идол. Но прилича на
лунатик, осъден да виси обесен
горе, на небето, сред тълпа звезди.
Вятърът крещи любовната си песен,
бавно разпилявайки боклуци и мечти. ...