22 feb 2007, 10:35

Приказка  

  Poesía
611 0 3
Не ме сравнявай с нищо несравнимо,
дори когато много те боли.
В една жена дори да е видимо,
жаравата не винаги гори.
В очите ти аз виждам много болка,
променяща любимите черти
и да се боря с нея искам,
че щастие във тях да заблести.
За чувства можем с теб да си говорим,
но винаги ли тъй ще ме боли,
когато твойте минали любови,
ще нараняват моите мечти.
Дано разбрал си колко аз те искам
и колко много значиш ти за мен,
че самотата с тебе искам да подтискам
и от любов да ме убиваш всеки ден.
Не се страхувай - любовта е сладка.
От обич своите чувства изгради
и към живота, като в приказка прекрасна
при мен отново ти се завърни.

© Пламена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??