22.02.2007 г., 10:35

Приказка

756 0 3
Не ме сравнявай с нищо несравнимо,
дори когато много те боли.
В една жена дори да е видимо,
жаравата не винаги гори.
В очите ти аз виждам много болка,
променяща любимите черти
и да се боря с нея искам,
че щастие във тях да заблести.
За чувства можем с теб да си говорим,
но винаги ли тъй ще ме боли,
когато твойте минали любови,
ще нараняват моите мечти.
Дано разбрал си колко аз те искам
и колко много значиш ти за мен,
че самотата с тебе искам да подтискам
и от любов да ме убиваш всеки ден.
Не се страхувай - любовта е сладка.
От обич своите чувства изгради
и към живота, като в приказка прекрасна
при мен отново ти се завърни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...