Приказка

8 ene 2009, 14:38

Poesía

504 0 0

С фрак или с венчило тежко,

ще поемеш пътя си човешки,

от пелена до венчило с було,

ще те гледам и ще те изгубя.

Ще лягаш с приказка за лека нощ,

с онази, дето те приспивах,

ще я разказваш за разкош,

защото приказката е още жива.

Разкажи я толкоз пъти,

колкото съм казвал,

за да може и след рода ти

друг да я разказва.

С приказката ще живееш,

няма да умреш,

ще се прераждаш и копнееш,

и всеки ден ще бъде днес!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.