Приказка
781
0
0
С фрак или с венчило тежко,
ще поемеш пътя си човешки,
от пелена до венчило с було,
ще те гледам и ще те изгубя.
Ще лягаш с приказка за лека нощ,
с онази, дето те приспивах,
ще я разказваш за разкош,
защото приказката е още жива.
Разкажи я толкоз пъти,
колкото съм казвал,
за да може и след рода ти
друг да я разказва.
С приказката ще живееш,
няма да умреш,
ще се прераждаш и копнееш,
и всеки ден ще бъде днес!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росен Кръстев Всички права запазени
