Приказка бяла, песничка зимна, с канелени сладки, комин и камина
С вехт, удобен халат -
топъл, мекичък плат -
белосребърен кок на тила -
баба Зима си пийва
с глог някакъв сок
и напява си под носа.
Тя люлее се в стол,
а пък мъничък трол
ръчка огъня с златна маша,
във ботушки обут и с коланче от смок
на червен панталон от кашà.
Баба Зима плете ли,
или шие кордели,
аз от тука не виждам добре,
но хвърчат и ръцете, те са вечно заети -
нейните работливи ръце.
Тез' пантофи с пискюли,
дето ши ги през юли,
ей краката и кипрят сега,
тя обича да има
(не случайно е Зима)
нещо топличко за снега.
Баба пее уж тихо,
после взе пък, че кихна -
вън откърши се някакъв клон,
и реши да я пусне песента си изкусна,
вън развихри се вятър с балтон.
Баба Зима го може,
тя не се и тревожи -
вълче време е, истинското,
сред жестоката сприя гладни вълците вият
и просвяткат с хищно око.
Но пък вътре е лятно
и ухае приятно
на канелени сладки и бор,
баба Зима умее не само да пее,
че е майстор-готвач няма спор.
А отвън през комина
на бабината камина,
дядо Коледа се тренира добре,
как по-бързо да мине,
(без дори да настине),
как с подарък да се провре.
Че елените чакат
и потропват в мрака,
още малко остава, нали?
Идва Нова година, среброока и синя -
Сняг *на* истински* вече вали.
12.2005г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
