Приказка I
Нека си измислим с тебе приказка.
Само наша - искрена и истинска.
В нея по поляни с мак да тичаме,
като в сън красив да се обичаме.
Да не свършва времето ни, нашето,
сто желания да ни препълват чашите.
Аз принцеса да съм, злобно омагьосана,
Ти - мечтана обич, в шепи носена.
По потайна доба с вещиците, с ведите
да ти се явя. А ти да ме последваш.
Аз омайно биле да ти пръсна под ресниците,
ти в простора да ме понесеш. Сами със птиците
да се реем горди, неизмислени.
Да ни загорчи от чисти истини.
И когато паднем обезсилени,
със коси да те завия свилени.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ани , Илко , извинявам ви се, неволно е...тоест сигурно има някакъв проблем с шрифта , който съм избрала - затова сте го прочели "на китайски"
Благодаря , че споделихте. Вече няма да използвам този шрифт.
Тези дни очаквайте продължения: Приказка II и Приказка III.
Хубава вечер, приятели! -
Хареса ми!Приказен стих, че и аз чак полетях!С поздрав, Нина!
-
Не знам защо, Нина, но при мен като отворя стиха ти излизат само йероглифи. Не мога да го прочета. Може би така се получава и при други.
-
Абе, странно ми е как преди малко имах 4Х6 , а сега изведнъж 4Х5.
Не че ми пука, никога не съм била "бележкарка"...
Ама тоя злосторник ръси двойки в несвяст...
Халал да са му комплексите - нека така си ги избива...
Пиша само за тези , които ме харесват.....а най-вече за собствено удоволствие -
яко е да се рееш неизмислен и да ти горчи от чисти истини...хубаво ми стана
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Докосна ме, Нина