Приказка I
Нека си измислим с тебе приказка.
Само наша - искрена и истинска.
В нея по поляни с мак да тичаме,
като в сън красив да се обичаме.
Да не свършва времето ни, нашето,
сто желания да ни препълват чашите.
Аз принцеса да съм, злобно омагьосана,
Ти - мечтана обич, в шепи носена.
По потайна доба с вещиците, с ведите
да ти се явя. А ти да ме последваш.
Аз омайно биле да ти пръсна под ресниците,
ти в простора да ме понесеш. Сами със птиците
да се реем горди, неизмислени.
Да ни загорчи от чисти истини.
И когато паднем обезсилени,
със коси да те завия свилени.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
