Приказка на Шехеразада

В леговища на змии се провирам,

във зайчи землянки се ровя,

чепкам белия пух на облаци

и търся нещо невиждано и нечувано,

с което любовта си към теб да изкажа.

Л Ю Б И М И,

в шепа стискам разбитото си сърце.

Зад девет царства в десето

казват мома с две сърца се родила.

Едното ще ù поискам,

ако любимият ù не е в него.

В гърдите си ще го положа,

тъмнината около теб да пропъди.

Л Ю Б И М И,

аз съм момичето, което се къпе

в златната река на твоите думи.

Стискам в ръка ковчежето

с безценните спомени,

а очите ти казват, че съм златна.

Л Ю Б И М И,

когато те няма се ровя из пепелта на дните,

а всички около мен са мащехи.

Кристалната ми пантофка 

е твоето оправдание,

за спящите паяци пред вратата ми.

Л Ю Б И М И,

аз съм Шехеразада в любовната ни постеля.

Със сто хиляди приказки

те омайвам всяка нощ.

Ти ще си мои страст и повеля,

а аз ще бъда вечния тиразкош.