11 jun 2007, 10:19

Приказка ...но не съвсем

  Poesía
1.2K 0 2
Срещнах своя принц красив
и превърнах се в принцеса,
но конят му не беше бял, а тъмносив,
а стражите придворни ги намяше, къде са?

Каляската бързо се превърна в тиква
и роклята не беше толкова красива,
препятствия имаше, но с това се свиква,
но защо Луната крие се? Тъмен облак я закрива...

Защо балът толкоз бързо свърши
и защо пантофката не е кристална?
Защо няма кой римата красива да довърши?
И защо приказката е така ужасно реална?

Сега принцесата заключена е в замъка сама,
а принцът няма го, заключена е на стаята вратата
и няма кой да я събуди от съня,
а облак черен отново е закрил Луната...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...