Jun 11, 2007, 10:19 AM

Приказка ...но не съвсем

  Poetry
1.2K 0 2
Срещнах своя принц красив
и превърнах се в принцеса,
но конят му не беше бял, а тъмносив,
а стражите придворни ги намяше, къде са?

Каляската бързо се превърна в тиква
и роклята не беше толкова красива,
препятствия имаше, но с това се свиква,
но защо Луната крие се? Тъмен облак я закрива...

Защо балът толкоз бързо свърши
и защо пантофката не е кристална?
Защо няма кой римата красива да довърши?
И защо приказката е така ужасно реална?

Сега принцесата заключена е в замъка сама,
а принцът няма го, заключена е на стаята вратата
и няма кой да я събуди от съня,
а облак черен отново е закрил Луната...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...