27 dic 2006, 11:12

Приказка от 1001 нощ

  Poesía
2.1K 0 7

Приказка искам да разкажа
на всички тук сега.
Не, тази приказка не е
коледна или чудновата.
Позната е на всеки по света.
Живяло някога момиче
в своя приказен свят.
Строяло въздушни кули
на един вълшебен бряг.
И живеела сама със себе си.
Обичала се само тя,
но копнеела да се радва
и тя на любовта.
И така времето минавало,
минутите се нижели в часове
и момичето осъзнало,
че е дошъл и неговия ред.
И поискало, горещо се помолило
да срещне някой тук,
който да я избави от мъките -
някой добър и честен съпруг.
Момичето пораснало, станало жена.
Бог чул молитвата и
и изпратил мъж веднага.
Той бил строен и силен,
тя нежна и добра.
Идеалната двойка - ще кажат някои.
Идеална, но не чак дотам.
Отначало той бил идеален,
дарявал я с любовта.
Но нима това не е подарък прощален,
знак, че приближава самота?
Все по-често бил разсеян,
все по-често я прегръщал без любов.
Всеки ден идвал все по-самонадеян
и тя узнала истината -
видяла го в облик нов!
   Ето, това е приказката.
Всеки довършва си я сам.
Нека който се познае в нея...
да се замисли каква роля играе там!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В моя случай е,че е срещнал друга жена,а в твоя-не знам
  • всяко нещо си има причина, каква ли е тя във случая
  • Не мисля че той се е нуждаел точно от това!Замисъла поне в моето стихотворение е че той просто е срещнал друга!Но иначе си права!
  • Всички малко или много се променяме.Може би проблемите му да са много. Нека момичето говори по- често за неговите проблеми, за това как е минал денят му, кой го е ядосал и т. н.Той трябва да усети, че тя е загрижена за него.
  • Благодаря!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...