27 dic 2006, 11:12

Приказка от 1001 нощ

  Poesía
2.1K 0 7

Приказка искам да разкажа
на всички тук сега.
Не, тази приказка не е
коледна или чудновата.
Позната е на всеки по света.
Живяло някога момиче
в своя приказен свят.
Строяло въздушни кули
на един вълшебен бряг.
И живеела сама със себе си.
Обичала се само тя,
но копнеела да се радва
и тя на любовта.
И така времето минавало,
минутите се нижели в часове
и момичето осъзнало,
че е дошъл и неговия ред.
И поискало, горещо се помолило
да срещне някой тук,
който да я избави от мъките -
някой добър и честен съпруг.
Момичето пораснало, станало жена.
Бог чул молитвата и
и изпратил мъж веднага.
Той бил строен и силен,
тя нежна и добра.
Идеалната двойка - ще кажат някои.
Идеална, но не чак дотам.
Отначало той бил идеален,
дарявал я с любовта.
Но нима това не е подарък прощален,
знак, че приближава самота?
Все по-често бил разсеян,
все по-често я прегръщал без любов.
Всеки ден идвал все по-самонадеян
и тя узнала истината -
видяла го в облик нов!
   Ето, това е приказката.
Всеки довършва си я сам.
Нека който се познае в нея...
да се замисли каква роля играе там!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В моя случай е,че е срещнал друга жена,а в твоя-не знам
  • всяко нещо си има причина, каква ли е тя във случая
  • Не мисля че той се е нуждаел точно от това!Замисъла поне в моето стихотворение е че той просто е срещнал друга!Но иначе си права!
  • Всички малко или много се променяме.Може би проблемите му да са много. Нека момичето говори по- често за неговите проблеми, за това как е минал денят му, кой го е ядосал и т. н.Той трябва да усети, че тя е загрижена за него.
  • Благодаря!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...