Dec 27, 2006, 11:12 AM

Приказка от 1001 нощ

  Poetry
2.1K 0 7

Приказка искам да разкажа
на всички тук сега.
Не, тази приказка не е
коледна или чудновата.
Позната е на всеки по света.
Живяло някога момиче
в своя приказен свят.
Строяло въздушни кули
на един вълшебен бряг.
И живеела сама със себе си.
Обичала се само тя,
но копнеела да се радва
и тя на любовта.
И така времето минавало,
минутите се нижели в часове
и момичето осъзнало,
че е дошъл и неговия ред.
И поискало, горещо се помолило
да срещне някой тук,
който да я избави от мъките -
някой добър и честен съпруг.
Момичето пораснало, станало жена.
Бог чул молитвата и
и изпратил мъж веднага.
Той бил строен и силен,
тя нежна и добра.
Идеалната двойка - ще кажат някои.
Идеална, но не чак дотам.
Отначало той бил идеален,
дарявал я с любовта.
Но нима това не е подарък прощален,
знак, че приближава самота?
Все по-често бил разсеян,
все по-често я прегръщал без любов.
Всеки ден идвал все по-самонадеян
и тя узнала истината -
видяла го в облик нов!
   Ето, това е приказката.
Всеки довършва си я сам.
Нека който се познае в нея...
да се замисли каква роля играе там!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина All rights reserved.

Comments

Comments

  • В моя случай е,че е срещнал друга жена,а в твоя-не знам
  • всяко нещо си има причина, каква ли е тя във случая
  • Не мисля че той се е нуждаел точно от това!Замисъла поне в моето стихотворение е че той просто е срещнал друга!Но иначе си права!
  • Всички малко или много се променяме.Може би проблемите му да са много. Нека момичето говори по- често за неговите проблеми, за това как е минал денят му, кой го е ядосал и т. н.Той трябва да усети, че тя е загрижена за него.
  • Благодаря!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....