VasilIvanov (Vasil Ivanov)
85 611
8 sept 2019, 14:08

Приказка от хиляда и втората нощ 

  Poesía » De humor
1907 9 17

Пътувал сам в пустинята гореща

четвърти братовчед на Аладин.

Съзрял внезапно в дюните отсреща,

че влачи се нещастен бедуин.

 

Подканил бързо старата камила.

Човекът бил си там, а не – мираж.

Вода му дал, тя вляла в него сила

и с топли думи вдъхнал му кураж.

 

До близкия оазис го откарал,

а странникът му казал просълзен:

–Сега ще ти открия тайна стара,

че в труден час погрижи се за мен.

 

Тръгни натам! Ще стигнеш до пенлива

река, с вода зелена – изумруд.

Отпиеш ли и времето застива,

и само ще се смееш като луд.

 

Водата следваща ще е червена,

рубинена – с цвета на прясна кръв.

Опиташ ли я, всичките си вени

ще срежеш. Слушай – няма да си пръв.

 

А после – жълтата от чиста сяра.

Лазурно синята е зъл шейтан.

До златната недей припарва! Вярвай,

и сребърната също е капан.

 

Когато дойде там водата черна,

не ще си вече беден, бос и гол.

Днес, братко, времената са модерни,

а черната река е от петрол.

 

© Vasil Ivanov Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??