Приказка от хиляда и втората нощ
Пътувал сам в пустинята гореща
четвърти братовчед на Аладин.
Съзрял внезапно в дюните отсреща,
че влачи се нещастен бедуин.
Подканил бързо старата камила.
Човекът бил си там, а не – мираж.
Вода му дал, тя вляла в него сила
и с топли думи вдъхнал му кураж.
До близкия оазис го откарал,
а странникът му казал просълзен:
–Сега ще ти открия тайна стара,
че в труден час погрижи се за мен.
Тръгни натам! Ще стигнеш до пенлива
река, с вода зелена – изумруд.
Отпиеш ли и времето застива,
и само ще се смееш като луд.
Водата следваща ще е червена,
рубинена – с цвета на прясна кръв.
Опиташ ли я, всичките си вени
ще срежеш. Слушай – няма да си пръв.
А после – жълтата от чиста сяра.
Лазурно синята е зъл шейтан.
До златната недей припарва! Вярвай,
и сребърната също е капан.
Когато дойде там водата черна,
не ще си вече беден, бос и гол.
Днес, братко, времената са модерни,
а черната река е от петрол.
© Vasil Ivanov All rights reserved.
